Tyxo.bg counter
BREAKING NEWS

Записано от Боян Боев:

Нека кажем предварително няколко думи общо за молитвата.

При една екскурзия с Учителя до Мусала, през лятото на 1926 г., се събрахме около него, близо до долното Мусаленско езеро. Във време на разговора един брат попита: „Учителю, защо има нужда да се молим, когато в Писанието е казано, че Бог знае нашите нужди?“ Учителя каза: „Да, Той знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, а ние, като се молим, отиваме да си ги вземем.“ Това означава, че чрез молитвата ние влизаме в съзвучие с Божественото, ставаме възприемчиви за това, което е приготвено за нас и го приемаме. Ще поясня това с пример. Един наш брат разправя следната своя опитност. Преди години, идвайки в София от провинцията, първата му работа била да се срещне с Учителя. Било зимно време, имало сняг, студ, виелица. Пристигнал късно през нощта. Отишъл в дома на Учителя на ул. „Опълченска“ 66. Спрял се пред вратата, но не смеел да почука, за да не го безпокои толкова късно. Постоял известно време, но започнал да чувства, че замръзва. Най-накрая се осмелил и почукал, но толкова слабо, че едва той самият чул чукането. Въпреки това в този момент стаята на Учителя светнала, светнало и навън, Учителя излязъл и отворил. След време братът попитал: „Учителю, Вие знаехте, че чакам отвън пред вратата. Защо трябваше да чукам?“ Учителя отговорил: „Такъв е законът: хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите.“

Молитвата е хлопане, искане и търсене. Тя е един апел към Небето, на който разумните сили отговарят. Нейната по-дълбока страна: тя е общение с Небето. Чрез молитвата се образува връзка между човека и Бога, и това, което е у Бога, се прелива в човека. Затова молитвата е метод за развитие на любовта в човека. Във време на молитва Бог му говори, учи го отвътре. Затова чрез нея ново знание, нови идеи се раждат в човека – те идат от Бога. Учителя казва: „Молитвата е истинска, когато човек поне за миг преживява едно Божествено състояние. Това показва, че той е направил контакт с Божествения свят.“ И още: „Аз наричам молитвата пропуск, понеже ако станеш сутрин и не се помолиш на Бога, всички ангели, които Му служат ревностно, няма да те пуснат да влезеш в Живота.“

Учителя препоръчва следното: който е по-свободен, да произнесе молитвата „Отче наш“ бавно, за около половин час, като прави паузи след всяка част. В тия паузи ще му идат нови идеи, ще го учат отвътре. „Вие четете „Отче наш“ бързо и светът не се оправя.“ Той дава и друго правило: като се помолиш, не пристъпвай веднага към работа, но почакай известно време, остани малко в пасивно, очакващо състояние, додето получиш отвътре отзвук на своята молитва, едно благословение, един малък дар. Който не знае това правило, веднага, щом свърши молитвата, взема метлата или почва друга някаква работа.

Учителя препоръчва също: когато ти зададат някой въпрос, недей веднага да отговаряш, но поспри се малко, съсредоточи се в себе си, вслушай се, за да чуеш отвътре какво ти казва Бог – и след това отговори.

За молитвата „Отче наш“ Учителя каза веднъж, че тя е най-добрата молитва. След нея иде „Добрата молитва“, в която според него има 10 ключа, представящи 10 възможности за постижения. По-долу ще разгледаме по части молитвата „Отче наш“.

„Отче“. Тази дума навежда на дълбоки размишления. Щом Бог е наречен баща, от това следва, че всяко същество има божествен произход. В дълбините на всяко същество живее Бог. Щом е така, трябва да имаме доверие в доброто, което живее във всички същества. Както плодът орех съдържа свойствата на цялото дърво, така и всяко същество съдържа свойствата на Божественото. И както сме сигурни, че от посадения орех непременно ще израсне цялото дърво, така трябва да бъдем сигурни, че Божественото в човека ще се пробуди и така ще се постави основата на новата култура.

„Наш“. Щом Бог е баща на всички, то значи всички същества са братя. Думата нашни говори, че братството е идеалът, към който трябва да се стремим. обозначава всемирното братство. Тя означава, че трябва да работим за въдворяване на братството на Земята. Тази дума вече определя посоката на развитие, определя характера на новата култура. Тя ще бъде култура на братство и сестринство. Думата

„Който си на небесата“. Под Небе се разбира Божествения свят. Значи духовното е основа на света. Светът не е мъртва тишина, не е мъртъв механизъм, зад него има Небе, има един духовен свят. Небето не е нещо откъснато от физическия свят – силите, които ръководят явленията във физическия свят, идат от Божествения свят. Небето – това е разумното, което ръководи явленията в природата. Духовният свят има корените си в Небето; корените на света са духовни. Зад всичко, което виждаме в природата, са силите, които наричаме Небето, т.е. Божественото. Бог е основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да прозираме присъствието на Бога.

„Да се освети Името Твое“. Тези думи имат връзка с любовта. Когато проявим любовта, ние осветяваме Името Божие. Произнасяйки тези думи, ние искаме да кажем: „Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца, нека всички същества да станат същества на любовта, да влязат в нейния храм; нека Твоята Любов залее света!“ Учителя казва: „Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато влезем в съприкосновение с великата сила на Любовта. Тогава ще бъдем при Истината, която ще ни даде красотата на живота.“ „Не можеш да любиш, ако Бог не е в тебе.“ Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не външното Му величаене. Това е същественото, което може да ни направи силни на физическото поле. В това състояние вие имате такова чувство, което може да обгърне целия свят в себе си. Като ви напусне това състояние, вие пак ставате обикновен човек и се чудите: къде бях и къде съм дошъл! Много пъти сте близо до тази Любов и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов!

Само като гледаш някого с очите на любовта, можеш да видиш онзи свят на красота, в който човешката душа живее. Само тогава виждаш в нея онова, което никой друг не вижда.

Учителя казва: „Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и ближния. Защо? Защото ако имате любов към Бога, Той ще ви посети и чрез вас ще се прояви Неговата Любов.“ Изкуството е – да обичаме Бога в ближния. Това е идеалът на издигнатата душа. Това е висок планински връх, до който се изкачва човешката душа по пътя на своето развитие. Тогава ти започваш да виждаш света в нова светлина. Ти си се домогнал до една от великите тайни на Битието. Разумната природа ще ти повери ключовете на силите, с които разполага. Така ти се издигаш до висшето осмисляне на живота. Когато хората се издигнат до тази велика идея – любов към Бога в ближния – ще дойде истинското обединение на човечеството. „Никога не можеш да се примириш с човека, докато не видиш Бога в него. И най-злият ти враг, ако възлюбиш Бога в него, ще капитулира, защото Бог в него ще се прояви и той ще хвърли оръжието.“

Казват, че можеш да обичаш някого, но трябва предварително да го познаваш, да знаеш заслужено ли го обичаш. Това важи за светския човек. За ученика законът е друг. Учителя казва: „Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да не мислиш заслужава ли това или не. Само така ще видиш последствията на своята любов. Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовта си с мярка, всякога ще гледаш нещата по форма и ще се въздържаш.“

В новата култура подтик за всяка наша постъпка ще бъде любовта. „Дойде някой да ти иска нещо – не бързай да му дадеш, чакай да дойде в тебе онзи любовен подтик и тогава му дай. И ще изпиташ радост, че си изпълнил Волята Божия. Защото ние не сме господари на нищо в света.“

Когато обичаш някого, ти внасяш богатствата си в него. Той става богат и другите започват да го обичат, без да знаят за-те се привличат от богатствата в него. Растежът на любовта е вечен, непреривен процес. През цялата вечност човек ще има все нови и нови откровения за любовта, тя ще му се разкрива във все нови и нови форми, в нови красиви светове. Учителя казва: „Видиш една малка пеперуда – обърни се към Господа: „Господи, благослови я!“ Видиш едно дърво – помоли се за него Бог да го благослови. Видиш един извор- пожелай и той да се благослови. Срещнеш едно малко дете – пожелай и то да се благослови.“

Да се освети Името Твое - с тези думи ние определяме, че любовта е основата на новата култура. Тя е ключът за разрешаване на всички социални въпроси.

„Да дойде Царството Твое“. Тези думи са свързани с Мъдростта. Под Царство Божие се разбира приложение на Любовта чрез Мъдрост. С тези думи ние искаме да ни се даде мъдрост, която ще ни посочи методите за прилагане на любовта. Мъдростта – това е Божествената наука, съдържаща знанието за дълбоките закони, върху които е съграден животът. Върху всяка негова област тази Наука хвърля изобилна светлина, която ни помага да живеем съобразно с тези закони.

В беседите и лекциите на Учителя са изложени именно тези закони и принципи, според които е устроен животът на тялото, на ума, на сърцето, душата и духа; там се съдържат и методите за правилното развитие на човека и правилното му общение с разумната природа. Всички тези закони и методи имат практическо приложение в живота, защото са почерпени от самата природа – опитването им го показва.“Не вярвайте на това, което казвам – направете опит с него и от резултатите ще съдите за верността му.“

Думите Да дойде Царството Твое имат също връзка с Божествената Правда В Писанието е казано: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ Какво изисква Правдата или Справедливостта? Първо, понеже във всички същества живее Бог, справедливостта изисква към всички същества да имаме уважение, свещено чувство, благоговение. Едно същество може да не е развито, но Бог, който вижда във вечността, знае какво ще излезе от него в бъдеще, има план за него. Второ, Правдата или Справедливостта изисква правилно разпределение на благата между всички същества. Щом едно същество е родено на Земята, със самото си раждане то има вече известни права – на развитие, напредък и добри условия. Всички тези права трябва да му се дадат. Висшата Божествена справедливост изисква ние да имаме предвид тези негови права. Значи със самото му идване на Земята, разумната природа му е дала известен кредит да живее и да се развива; ако лишаваме някое същество от благоприятни условия за живот и напредък, с това ние нарушаваме Божествената правда.

„Да бъде Волята Твоя“. Тези думи имат връзка с Истината. (Както виждате, в молитвата „Отче наш“ са изразени трите основни принципа на Бялото Братство: Любов, Мъдрост и Истина).

Учителя казва: „Какво значение има изпълнението на Волята Божия? Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко, каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълните Волята Божия тъй, както никой досега в България не я е изпълнил“.

Думите Да бъде Волята Божия съдържат две неща. Първо: Волята Божия, в дълбокия смисъл на думата, се състои в това да дадем възможност Бог да се прояви все повече чрез нас, да Му дадем все повече място в нас. В това именно се състои еволюцията. Ако проследим природните царства – минерално, растително, животинско, човешко и ангелско – ще видим, че колкото по-нагоре се издигаме по стълбата на раз- битието, толкова Бог се проявява в по-голяма степен. В това е и целта, и същността на развитието. Като казваме Да бъде Волята Твоя, с това ние искаме да кажем: „Господи, помагай ни да Те изявяваме все повече чрез нас.“

В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявата на любовта, защото като я проявяваме, ние всъщност проявяваме Бога. Изпълнение на Божията Воля означава още да работим за развитието на всички дарби и заложби, които Бог е вложил в нас. Това е смисълът на притчата за талантите. Учителя казва „Защо страдаме? Защото туряме препятствия на Божествения Дух, който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си“

Второ: Думите Да бъде Волята Твоя са свързани със служенето на Бога. Това значи да станем съработници на Бога. Когато човек служи на себе си, на народа, на човечеството, той не е влязъл още във висшето осмисляне на живота. Той влага висш смисъл в своя живот, когато почне да служи на Бога. И ангелите не знаят нещо по-велико от това. А служенето на Бога включва служене на себе си, и на народа, и на човечеството. Учителя казва: „Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога и от любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?“ Защо? Защото когато работиш за Бога от любов, ти ставаш извор на велика Божествена сила, която се излъчва от тебе и преобразява околните.

„Както на Небето, така и на земята“. Горе, на Небето е въдворен идеален ред, там има идеални условия. Онзи ред, който царува горе, трябва да слезе и на земята. Как? Горе, в живота на напредналите Същества са приложени Любовта, Мъдростта и Истината. Техният живот може да се свали на земята като приложим тези принципи тук.

„Хляба наш насъщни дай го нам днес“. Тези думи могат да се разбират в буквален и в преносен смисъл. От една страна, те означават, че ние имаме съзнанието, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога. От друга страна, в окултната символика хлябът символизира Словото Божие. Ние съзнаваме, че то е нашата насъщна храна.

Един от начините, по които иде Словото, по които Бог ни говори отвътре, това са тъй наречените подтици на Духа. Учителя каза в един частен разговор: „Кое е главното условие за повдигането на човека? Постоянно идат вътре в нас подтици от Духа. Те са главният стимул за нашето повдигане във великия път на съвършенството. Ние трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да доловим тия подтици. Това е Словото на Бога“. Тези подтици ни учат, те ни подтикват към доброто, разумността, чистотата, любовта, правдата. Те ни подтикват да вървим напред. Колкото сме по-внимателни, с по-будно съзнание, толкова по-ясно ще ги доловим. Това също е всекидневния хляб.

При друг разговор Учителя пак каза: „Бог постоянно говори на човека отвътре.“ Ако човек се вслушва, ще чува този говор – това са всички красиви желания, мисли, стремежи, които ни идат отвътре. За да го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствие, тишина, дълбок мир – защото Бог говори с тих глас. Учителя казва: „Аз ще определя как действа тихият глас на Бога. Когато чуеш този нежен, тих глас, душата ти се отваря и ти сякаш можеш да обхванеш всички хора, вън от теб няма нищо чуждо, ти си навсякъде – и между светиите, и между ангелите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на Божествения огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога.“

Всеки ден трябва в човека да дойде отвътре нова мисъл, нова идея. Ако някой ден не се роди в него нова мисъл, този ден за него е изгубен. „Всеки ден Бог говори нови неща, защото в Него има велико разнообразие, нещата не се повтарят.“ Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли ви на ума една нова, Божествена мисъл. Дойде ли, колкото и да е малка, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става сутрин рано и Господ му заговори, и той се вслушва със затаено внимание в тази нова мисъл.

Когато произнасяме Хляба наш насъщни дай го нам днес, ние искаме да кажем и следното: „Господи, давай ни винаги Твоето Слово и ни помогни да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре.“ Този въпрос има и друга страна. Учителя каза веднаж, че всичко, което виждаме около нас в природата – цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди – всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме тези неща, това Слово. Значи освен отвътре, Бог ни говори и чрез всичко, което е създал, чрез цялото свое творение – то представлява един грандиозен израз на Слово Божие, една велика Книга, писана от Него. И когато се молим за насъщния хляб, ние молим: „Господи, направи ни способни да четем това, което си писал във всичко, което си създал и което виждаме около нас.“

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Защо трябва да прощаваме? Ако някой ни е обидил или ни е напакостил, той го е направил от незнание, от недоразвитост. Някой ще каже: „Как така? Този човек е интелигентен, културен, той много добре разбира кое е добро!“ Всъщност той може да знае много неща, но същевременно не знае – не знае великия смисъл на живота, не знае неговата мистична основа. Затова ще бъдем по-снизходителни. Това е направил Христос на кръста с думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Учителя каза в една беседа, че прощаването е лъжа, ако не е придружено от любов към този, комуто прощаваме. Ако някой ни е обидил или напакостил, това да не влияе на нашето отношение към него. Защото то е отношение към Бога в него. Ако нашата любов към някого се влияе от проявена негова слабост, това е човешка любов.

Думите И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Всъщност Бог винаги има любов към всяко същество, не изменя своето отношение към него, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и това му пречи да приема Любовта и благословението на Бога. Тоест с непрощаването човек става невъзприемчив към онова, което иде от Бога – и тогава външно изглежда, че Бог не му прощава.

„И не ни въвеждай в изкушение“. Учителя каза, че тези думи трябва да се разбират така: Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпадаме в изкушение.

„Но избави нас от лукаваго“. Изостаналите същества могат да завладеят човека, когато не е с будно съзнание. Когато поддържа връзка с Бога, той е ограден и защитен от лоши влияния.

„Защото е Твое Царството, и Силата, и Славата завинаги. Амин.“ Тук Царство отговаря на Мъдростта, Сила - на Истината, а Слава - на Любовта. С думата Твое ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга мъдрост, извън Истината на Бога няма друга истина и извън Любовта на Бога няма друга любов. Щом е така, значи всичко в света работи за възтържествуване на Божието Дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяване на Божия план.

 

About the Author

Тематични публикации